Спря
замръзнала
стрелката
към края
на кръга
на циферблата.
Сама
и онемяла,
остра,
пречупена,
нецяла,
показваше минутите
изтичащи.
Пронизваше до кръв
с чертата си
безкрая.
Сочеше нищото,
а бе свикнала с всичко.
Напукано е
стъклото
като на каменна луна
окото,
взиращо се
неусмихнато
във нечий тъмен кратер.
Пресича приливите,
захранва отливите
и създава
пустота и безтегловност.
Студено става.
Спря времето
на моя часовник.
(11.07.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар