Глад...

Знаеш ли кога се появява
кога със хищните си нокти спомени започва да изравя
за аромати, за вкусове, за радост,
оставяйки усещането за фалшива сладост.

Изплува винаги, когато нещо не достига.
Рецепторите онемяват във очакване.
До мозъка постъпват яростни сигнали.
Но чрез кръвта и до сърцето нищичко не стига.

Сигнализира цялата система,
присветва, гасне, става пълна лудница.
Очите потъмняват, изморени.
Обменът крайно опростен е.
Следва недостигът. После изтощението.
Започва самоизяждането.
Оцеляването? Под съмнение е.

Понеже не умея да изпросвам
(по принцип трудно моля),
а за остатъци е унизително да ровя,
ако открадна пък ще ми загорчи,
ще ми приседне.
В очакване съм да се притаи,
да вземе своето и просто да улегне...

(19.06.2010 г.)