Вяра...

Като искра е...
Запалва се.
Мъждука.
Ярко свети.
Или припламва миг преди да спре,
останала без кислород.
Под напора на вятъра засилваща се.
И под проливни дъждове.
От липсата на дъх умираща.
Винаги недостигаща.
Преливаща.
Възпламенявана.
Възпламеняваща.
Неугасима.
Агонизираща.
Или пък твърде слаба, мъничка, ранима.
Понякога могъща, победителка, неунищожима.
И прималяла едновременно.
Изгаряща и пареща.
Изкормяна. В несвяст изпадаща.
Политаща внезапно мигновено, във захлас.
Преброждаща света от раз.
Отчаяно държаща се за сламка.
Объркана и цветовете смесваща.
Жадувана. И жажда предизвикваща.
Унищожавана.
Преследвана.
Във длани със последни сили стискана.
От вените до капчица изтисквана.
Пазена.
Безценна.
Продавана. Купувана.
Раздавана безплатно.
Заплащана хилядократно.
Топлена със устни и сълзи.
Но винаги бленувана.
Духът оживотворяваща.
Осмисляща.
Приемаща открито и с доверие - от Бог.
Споделяна. Споделяща.
Осигуряваща ни Истински Живот.

(31.05.2010 г.)