Щрихи...

Пулсиращо вълнуващ.
От хватката ми едновременно пленен и негодуващ.
Безкрайно интересен.
Сезоните накуп; или проточила се дъждовита есен.
Твърдоглав. И сам по себе си най-нежното изкуство.
Притихнала вода или цял океан от чувства.
Раздразнен от изтръгването от познато вече русло.
Безбрежно, лъчезарно жив
или остатъчно от черно – сив.
Смеещ се като дете.
Намръщен.
Страстен.
Или до болка безпристрастен.
Умен и циничен.
Или представител на Дон Кихот отличен.
Подлъгващ ме и безподобно искрен.
Виртуоз, но често нотите ми сричащ.
Паяжини плетящ. Без свян.
Или върху паяжини уморено тичащ.
Увиващ се, налагащ се и властващ.
Гърчещ се. Нуждаещ се. Със мен се срастваш.
Летящ. И изморен.
Сладък и горчив.
Солен. (От мен).
Понякога лютив.
Като от неоформена скала мотив.
Нараняващ с думи, с липсата им или чрез стих.
Дълбаещ във душата.
Неразбиращ.
Неразбран.
Свободен и едновременно с това – мъничко окован.
Студено – топъл.
Огнено – замръзващ.
Изцяло мой или пък странно непонятен, даже чужд.
Именно: дамга от отпечатък на обичания мъж.

(23.05.2010 г.)