Гласът ти...

Гласът ти...
Бавно, настойчиво нежно
и някак си светло
прониква в сърцето ми...
Провира се плавно,
успявайки бавно,
променяйки ритъма
на горчиво-сладостни стъпки
да предизвиква копнежи.
Намира си място,
където покълва,
пониква внезапно,
с любов се зарежда.
Гласът ти заглъхва ли
или просто почива след поредната буря.
Принадлежи ми, да знаеш,
с онези - нашите нотки...
със трептящата струя...
Гласът ти дълбоко във мене заспива...
Приютен във душата ми,
дори без да пита, там си живее.
И без да го чувам,
без звук и без думи,
непрестанно и жадно попивам.
Твоят глас...

(25.07.2010 г.)