понеделник, 26 юли 2010 г.

Безвремие...

Мразя
тишината,
която можеш да докосваш,
но не и да погалиш;

И да я режеш и накъсваш,
без да свършва,
порязвайки те
и забивайки се в тебе само;

Да я насичаш
на секунди и минути,
а тя да си остава цяла
и все така безмълвна.

Могла съм и да мразя значи...

(25.06.2010 г.)

Няма коментари:

Публикуване на коментар