Даже искам...

Не си те спомням
губи ми се образа ти.
Изтривам го съзнателно като ненужен файл,
като зловреден и разяждащ вирус,
присветващ с предупредителния знак
предателство.
Боли, но нищо. Даже искам.
Да те изтрия от себе си докрай.

Замазват ми се всичките черти и форми
и непознати са ми вече и душа, и тяло.
Навярно си ми смътен от сълзите,
защото още яростно обидно е. До бяло.
Боли, но нищо. Даже искам.
И заличавам те от себе си. Изцяло.

Не помня устните ти
и не искам да ги знам,
нито вкусът ти,
нито ароматът. Забравям всичко.
Боли, но нищо. Даже искам.
За да ги нямам в себе си. До пустота и безразличност.

Да, случи ни се нещо,
но дотам -
до изборът ти, който сам направи.
Забравяй ме и ти! Не се мотай.
Боли, но нищо. Даже искам.
За да те махна от себе си. Тотално.

И знаел ли си даже
ти за мен?
Не вярвам да си проумял напълно.
Не вярвам и да можеш.
Изчерпахме се, това бе. Карай.
Исках да ти кажа само, че ме няма.
Боли, но нищо. Даже искам.
Изтръгвам те от себе си. Докрай.

(24.06.2010 г.)