Целувай ме.
Обичам!
Тогава истински живея.
Кръвта по вените ми тича,
сърцето ми задъхано работи,
кипящо и на пълни обороти.
А във душата ми
се раждат
нови чувства,
неподозирани преди.
Заливат ме вълни
и бликват още много,
дръзки,
детинско-огнени мечти.
Целувам те.
Безкрайно бавно,
нежно,
животворно.
Боли понякога,
но нищо...
Бих пила
от устните ти
даже и отрова.
Не спирай.
Просто ме целувай.
Винаги.
Завинаги.
(20.04.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар