Песимистично...

Болно е времето, в което попаднах...
И въздухът мръсен. Зловонен моралът.
Видях със сърцето си – чистите падаха.
Сълзите не стигаха да се отмие позорът.

Където погледнех се удряше взорът -
в омраза, в завистници, в низост и злоба.
Бе страшно, бе тъмно и нараняващо грозно.
Злото вилнееше и си набавяше роби.

Времената са вълчи, раздиращи, яростни.
И заедно бързаме. Унищожаваме с радост.
Използваме. Грабим. Съсипваме масово.
А празни какво ли пък можем да даваме...

Ценностите далеч във Ъглите оставяме,
защото ни пречат...
Защото, Човече, не си гордост вече
дори и за себе си...

(24.07.2010 г.)