Като междуредия...

Кънтят със собствен силен пукот.
Повличат камъни и падат водопадно.
Забивайки се бавно
дълбоко в ирисите,
във средата на зениците.

Като куршуми, но сребристо-живи.
Сърцето не пропускайки.
Ума оставяйки без сили.
Попадащи директно във душата.
Като настървени стършели –
гневни, безучастни или диви.

Оставят дълги сенки и коварни дири.
Лишени са от собствена повърхност,
освен грапавини
(от тях се случва да боли).

Способни да разбиват и проникват:
Като следи от острите мустангови копита.
Като отпечатък от дланта във мокра пръст.
Като подложена на прекомерен натиск
прекършена и смачкана трева.

Като тръни, захвърлени във нечия бразда.
Като зрънцА от плодни и безплодни семена.
Понякога подхранващи Живота.
Друг път направо смъртоносни.

Като нежелани междуредия...

(11.07.2010 г.)