Необяснимо,
необикновено
и неповторимо
се получи
да се срещнем и познаем,
и така да се обичаме.
Дали е дар или проклятие не зная,
всеки миг е различно
и чувствата ни
противоречиво, дръзко, непрестанно
различни щрихи от картината чертаят.
Всяко разстояние ми се струва огромно.
Всеки час без присъствието ти е просто злокобен.
Пропиляна е всяка минута без да те виждам.
Безвъзвратно ограби ме времето,
че не съм била винаги,
от началото още -
всеки ден, всяко утро и нощ -
непростимо е...
Искам СЕГА да наваксам,
да ти давам стократно.
Единствено, напълно с теб съм, моя любов -
изгарящо, необуздано, безпределно, страстно,
на логика и разум неподвластно
(а на моменти даже става малко страшно).
Но неизменно, жизнено необходимо.
Обичам те!
Непоносимо...
(10.05.2010 г.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
-
▼
2010
(48)
-
▼
юли
(44)
- Сянката ми...
- Гласът ти...
- Целувай ме...
- Дадох ти го...
- Да обичаш... непоносимо...
- Щрихи...
- Притихнала...
- Светулките ни...
- С върха на пръстите ми...
- Брегът ми...
- Даже искам...
- Сакрално...
- Орлица...
- Безпространственост....
- До моето завинаги...
- Погром...
- Почти това...
- Като междуредия...
- Тихо е...
- От вътрешната ми стаичка...
- Вяра...
- Изсмукано от сенките (ми)...
- Неравномерен полет...
- Феромонът на Приятелството...
- Зареждане...
- Преди да полетим...
- Глад...
- Отровени очи...
- Безвремие...
- Прогноза...
- Събуждане...
- Път (недовършено)...
- Стрелката на минутите ми...
- Дарбата ми...
- Надпревара...
- До ръба на мечтите...
- Гласът ти...
- Песимистично...
- Прозаично...
- Луната спи ли...
- Поотделно...
- Рисуването ми...
- Знаеш как...
- В сенките...
-
▼
юли
(44)
Няма коментари:
Публикуване на коментар