Сянката ми...

Гладки форми и очертания остри има във сянката ми,
когато през теб преминава.
Поглаждам косата и докосвам лицето ти -
отвътре усещам тогава
как напрегнати линии постепенно и плавно във теб се смекчават.

Нежно като полъх от вятъра, лекичко ръката ти галя.
И заедно сядаме на някоя пейка наблизо във парка.
Чрез очите на гълъби гладни в тебе се взирам.
Във езерото със лилиите (виждаш ли?),
върху крилете на кончета водни любовта отразявам.

Привеждам се да пия, когато сипваш си от каната вода.
И дишам с теб, когато си поемаш жадни, едри глътки.
В дима от твоята цигара пак се появявам,
танцувам пред очите ти, навеждам се,
прилепвам устни с дъх и вкус на дъвка в твоите
и после танца продължавам.

Смекчени очертания от сянката ми в теб се сгушват всяка вечер.
Целувам ти челото, охлаждам клепките горещи,
присядам на възглавницата малко уморена
и чакам търпеливо, докато усетя, че сънуваш.
А после?
После се оттеглям някъде във спомените, в някой ъгъл.
Всеки път със още мъничко стопена...

(26.07.2010 г.)