Сами сме.
Сами живеем
във нас самите скрити.
Сами умираме
от задушаване,
дълбоко в егото зарити.
Протягащи ръце,
но без да стигат силите
да прегръщаме и с ласка,
всеотдайно, да задържаме.
Без броните разголващо,
разкъртващо, до кости,
да успяваме да смъкваме и да захвърляме.
Без да открием истинското си лице докрай,
от страх,
поради нещо недостигащо,
и от безсилие
да сме сами...
Няма коментари:
Публикуване на коментар