Целувам със слънчеви зайчета,
кратки и леки,
невъздЪржано-бързащи,
и се плъзгам
по познатите черти на лицето.
Сладко-солени са тези целувки,
като перца (от криле);
лъчезарно-палаво-светли.
Попиват във теб без игри и преструвки.
Ако постоя на едно място
започвам да паря.
Затова не го правя.
Целувам чрез полъх на вятъра,
когато е топъл и влажен.
Нежно се плъзгам,
с аромат на липа
и други благоухания разни.
В косите ти роша
ръцете докосвам,
посягам и галя
по цялото тяло.
Целувам, но рядко
опиващо-сладко.
Бавно, дълго и топло.
По-клепките точно.
Докато спиш. Не сънувайки.
Свит под завивките.
Знаеш как...
Целувам те само с очи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
-
▼
2010
(48)
-
▼
юли
(44)
- Сянката ми...
- Гласът ти...
- Целувай ме...
- Дадох ти го...
- Да обичаш... непоносимо...
- Щрихи...
- Притихнала...
- Светулките ни...
- С върха на пръстите ми...
- Брегът ми...
- Даже искам...
- Сакрално...
- Орлица...
- Безпространственост....
- До моето завинаги...
- Погром...
- Почти това...
- Като междуредия...
- Тихо е...
- От вътрешната ми стаичка...
- Вяра...
- Изсмукано от сенките (ми)...
- Неравномерен полет...
- Феромонът на Приятелството...
- Зареждане...
- Преди да полетим...
- Глад...
- Отровени очи...
- Безвремие...
- Прогноза...
- Събуждане...
- Път (недовършено)...
- Стрелката на минутите ми...
- Дарбата ми...
- Надпревара...
- До ръба на мечтите...
- Гласът ти...
- Песимистично...
- Прозаично...
- Луната спи ли...
- Поотделно...
- Рисуването ми...
- Знаеш как...
- В сенките...
-
▼
юли
(44)
Целувай обичния си
ОтговорИзтриваненавсякъде го целувай
с очи дори
под завивките го целуни!