Отрових ги
преди да ги изтръгна.
С най-силната отрова -
на гнева
от разпарчотени мечти
и от невярност,
от невъзможност вече да се продължи.
Напълних ги догоре
и дори преливаха.
Да се удавят тайно се надявах.
Затварях ги
и трих картините,
които исках трайно да забравя.
Отрових ги.
Не ги издържам вече.
Защото бяха влизали и вътре в нас,
рисували богато, пищно, в транс;
танцували най-истинския огнен танц.
Не са ми нужни.
Божичко, отрових ги...
(23.06.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар