Светулките ни...

Очите ти
от страст са потъмнели
кафяви са,
когато в мен навлизат.
Огромни и бездънни са зениците
под дългите капани на ресниците.
И двамата
в захлас сме занемели,
и запечатвам всеки път завинаги
обичаното ти лице.
Заравям нежно-алчно пръсти в твоята коса.
Привлечена неудържимо от устата ти,
потъвам в нея, в чудния ти свят.
В такива мигове умея само
да вдишвам и издишвам аромата ти.
Сърцето ми задъхано пулсира,
понякога замира прималяло
със теб,
във мен,
за теб,
и вътре в твоето. За моето отлято.
И изведнъж във някакъв момент
в едно възпламеняващо отмерване на времето
навсякъде избухват и политат
стотици малки и изгарящи светулки.
И разпилявам се, внезапно или не,
на някакви парченца, винтчета и втулки,
способни да се подредят отново
единствено от теб -
от твоите ръце и думи.
И затова без теб (дори за ден) се губя...
Навсякъде във мен си -
в сърце, душа и ум.
Отчаяно и всячески във теб съм влюбена!

(09.06.2010 г.)