На живота
средата е някъде.
Примерно юли.
А е дъждовно,
сиво
и мокро;
кално;
унило;
нелятно;
неуютно;
студено -
навън и във мен.
Но знам,
ще свърши и този калпав сезон,
ще докара вятъра новите спомени,
ще избуя силна и стройна отново
под въздействието на светлината и топлото.
Ще изгрее
слънцето живо, ясно и ярко.
След (пр)очистването.
И задължително като мине дъгата.
Някой (надявам се - скорошен) ден.
Още малко...
(29.06.2010 г.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
-
▼
2010
(48)
-
▼
юли
(44)
- Сянката ми...
- Гласът ти...
- Целувай ме...
- Дадох ти го...
- Да обичаш... непоносимо...
- Щрихи...
- Притихнала...
- Светулките ни...
- С върха на пръстите ми...
- Брегът ми...
- Даже искам...
- Сакрално...
- Орлица...
- Безпространственост....
- До моето завинаги...
- Погром...
- Почти това...
- Като междуредия...
- Тихо е...
- От вътрешната ми стаичка...
- Вяра...
- Изсмукано от сенките (ми)...
- Неравномерен полет...
- Феромонът на Приятелството...
- Зареждане...
- Преди да полетим...
- Глад...
- Отровени очи...
- Безвремие...
- Прогноза...
- Събуждане...
- Път (недовършено)...
- Стрелката на минутите ми...
- Дарбата ми...
- Надпревара...
- До ръба на мечтите...
- Гласът ти...
- Песимистично...
- Прозаично...
- Луната спи ли...
- Поотделно...
- Рисуването ми...
- Знаеш как...
- В сенките...
-
▼
юли
(44)
Няма коментари:
Публикуване на коментар