Сакрално...

Тайнствено във мен живее
и друго същество -
по-светло е, естествено, от мене
и в пъти по-добро.

Понякога лицето си показва,
усмихва ми се радостно и две ръце горещо ме прегръщат,
а моето мълчание поръбва и наказва
обично - прекрасната му същност.

Друг път бори се със мене,
и доста упорито е, признавам. Ала и мен ме бива.
Най-силно е, когато сетивата си отварям.
Когато стане тъмно – тъжно си отива.

Гостува ми, когато го поканя.
Все по-рядко напоследък е това.
Божествена искрица се нарича,
и топли, и подхранва, продължава да обича
противоречивата ми и объркана душа.

(25.06.2010 г.)