Орлица...

Разпорва с мощния си полет
небесното пространство.
Пресича стръмно, целеустремено,
по ръба им, въздушните вълни,
останали без съпротивление пред силата й,
и преобръща облачното царство,
понесла вятъра в крилете си.

Свободна, силна и красива
на полета си шеметно се наслаждава -
изящно, дивно, неуморно, волно,
със автентична гордост, жадно, непокорно
от себе си не изостава.

Дивно устроена
владее в небесата,
със поглед остър от високо
оглежда и обхожда своя свят.

Домът й е гнездо, строено на завет при скалите -
така (без глезотии) каляват се орлите,
за да издържат на лишения и всякакви условия -
неугледно и неуютно е, но пазено със зверска упоритост.

Когато има свои рожби
се грижи неуморно.
Настъпи ли момента да летят сами
не ги задържа и именно защото ги обича, хич не ги щади.

Издига ги на най-високото и пуска ги от там.
Докато падат уплашени и непохватни
подхваща ги отново на гърба си. Неколкократно.
Така се научават да ползват своите криле,
докато започнат да се издигат и да потъват
до дъното на нейното небе.

Живее в своя безграничен необятен свят,
целувайки на слънцето челото.
Почти не се налага да стъпва на земята,
много над нея е ареалът и нивото й.

Според човеците тя има недостатък:
орли докрай не се опитомяват...

(25.06.2010 г.)