Брегът ми...

Целувай бреговете ми,
и не забравяй
бездънна и безбрежна съм и нямам край.
Обичам ненаситно всяка твоя
по-буйна или мъничка вълна.
Целувай ме, но, моля те, не се оттегляй,
че слънцето прежуря след това.
Целувай и охлаждай ме, но не до ледено,
а бавно-сладостно
и без да се отдръпваш, просто непрестанно.
Заливай ме отново
не спирай,
пак,
и след това.
И нека нежно е, безумно хубаво, спонтанно
под погледът на грейнала и пълна,
усмихната заради нас Луна.
И целият останал свят
блажено ще притвори клепки,
за да сме само двамата,
единствени,
изтръпнали от страст.
Ще чувстваме всемира в ритъма сърдечен,
във всяка жива и трептяща клетка,
във пяната на буйните вълни,
заливащи жарава.
И може би във шепи, жадно стиснати
от вечността и от безкрая някак си парче ще уловим,
дори за кратко да е, даже и за миг
дано успеем да го съхраним...
Потъвайки в забрава

(23.06.2010 г.)