Ухаеш на обич,
на топло, на страст,
и светиш омайно -
на чиста душа.
Ухаеш на вятър,
на детска усмивка,
на стихийна вода,
на отпечатък от птица.
Ухаеш на слънце,
със полъх на жар,
на звънки китари
край огън прастар,
през нощта на жасмин, през деня на кокичета,
млад или зрял – но духом хлапе –
споделяш, даваш, търсиш, обичаш.
щедро го правиш, със цяло сърце.
В душата нашепваш
за своите истини,
описваш простора
с уроци избистрени.
И рани лекуваш, отвътре докосваш,
привдигаш, превързваш.
Приятелско рамо подаваш с любов,
дори и сълзите попиваш с готовност.
Проявяваш търпение,
израждаш човешкото в мен,
изпълваш със радост и смисъл душата ми,
осияваш и мен с красотата си -
Благодаря, че ви има, Приятели!
(11.06.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар