Страх ме е
Като животно, уловено във капан.
(В капана на съдбата хванах се...)
че няма да те виждам;
че няма да достигам устните ти с моите;
че няма да прониквам във очите ти.
Защото ще заминеш.
Но някъде дълбоко в себе си
до болка, до пречупване,
ужасно ясно зная,
че винаги,
навсякъде
и независимо от обстоятелствата
ще те нося,
и ще сме двамата
на всички хубави места,
които преживяваме.
Докато ме има.
И далеч след края.
Т.е. завинаги...
(01.07.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар