Хладно-горещо кадифе
със цвят на мляко с тъмен мед...
И гладкост мека,
излъчваща свой собствен аромат...
Очи дълбоки,
със формата и цвят на силно и горчиво
ободряващо-разбиващо кафе...
И устни – роза
от червено-розовите –
пили от нектара
на детелина, естрагон и слънчоглед...
Царевични коси,
от слънцето почерпили ухание и щрих за цвят...
Ръце с дъждовни пръсти,
потропващи във ритъм познато-неприсъщ...
Почти това...
(07.07.2010 г.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
-
▼
2010
(48)
-
▼
юли
(44)
- Сянката ми...
- Гласът ти...
- Целувай ме...
- Дадох ти го...
- Да обичаш... непоносимо...
- Щрихи...
- Притихнала...
- Светулките ни...
- С върха на пръстите ми...
- Брегът ми...
- Даже искам...
- Сакрално...
- Орлица...
- Безпространственост....
- До моето завинаги...
- Погром...
- Почти това...
- Като междуредия...
- Тихо е...
- От вътрешната ми стаичка...
- Вяра...
- Изсмукано от сенките (ми)...
- Неравномерен полет...
- Феромонът на Приятелството...
- Зареждане...
- Преди да полетим...
- Глад...
- Отровени очи...
- Безвремие...
- Прогноза...
- Събуждане...
- Път (недовършено)...
- Стрелката на минутите ми...
- Дарбата ми...
- Надпревара...
- До ръба на мечтите...
- Гласът ти...
- Песимистично...
- Прозаично...
- Луната спи ли...
- Поотделно...
- Рисуването ми...
- Знаеш как...
- В сенките...
-
▼
юли
(44)
Няма коментари:
Публикуване на коментар