Надпревара...

Не с колесница
(камо ли огнена).
Дори без коне.
Със собствена воля,
леко отпаднала.
Чисто човешки.
Съвсем без криле,
само с две голи ръце.
Помръдвам по-малко,
на задъхани глътки,
на мънички,
бавнички, непремерени стъпки
напред.
Почти не отстъпвам
от вече постигнато,
защото зарекох се
(но “почти”,
споменах го, нали?).

Непозната.
Даже повече чужда.
Самоуверена уж,
но от смелост отчаяно имаща нужда.
Препъвам се
в себе си,
в мечти, планове и кроежи,
в безнадеждни надежди.
Трудна.
От всякъде.
Съм.
(Май кошмар и невъзможност за тичане,
ако бях сън).

Забивам пети
във пръстта,
и потънала в прах, кал и глина –
не мога да спра.
Неоформена още.
Само загатната.
Почти доловима.
Настъпвам.
В живота си.
Стискайки зъби.
Докрай некрасива.
Издраскана и ожулена.
Изморителна.
Неопитомяемо дива.
Странно, шантаво,
до тъмно и хладно
противоречива.
До неразбираемост самовглъбена понякога.

И такава съм. Какво да ме правиш.
Плюс още милиони неща...
Но не можеш без мен -
не си и могъл - нито преди, нито сега.
Ти си Мъж - аз съм просто Жена.

(16.07.2010 г.)