В сенките
се плъзвам
мълчаливо,
тихичко във теб се прислонявам.
Капчици от мен
на рамото
оставям.
Вятъра по бузите ти хващам
във капан,
за да не го долавяш.
Стискам го от ревност,
да не гали,
исках те за себе си - изцяло.
И целувам
бавно,
всеотдайно,
леко,
неусетно.
Всеки път бе като първи и последен...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
-
▼
2010
(48)
-
▼
юли
(44)
- Сянката ми...
- Гласът ти...
- Целувай ме...
- Дадох ти го...
- Да обичаш... непоносимо...
- Щрихи...
- Притихнала...
- Светулките ни...
- С върха на пръстите ми...
- Брегът ми...
- Даже искам...
- Сакрално...
- Орлица...
- Безпространственост....
- До моето завинаги...
- Погром...
- Почти това...
- Като междуредия...
- Тихо е...
- От вътрешната ми стаичка...
- Вяра...
- Изсмукано от сенките (ми)...
- Неравномерен полет...
- Феромонът на Приятелството...
- Зареждане...
- Преди да полетим...
- Глад...
- Отровени очи...
- Безвремие...
- Прогноза...
- Събуждане...
- Път (недовършено)...
- Стрелката на минутите ми...
- Дарбата ми...
- Надпревара...
- До ръба на мечтите...
- Гласът ти...
- Песимистично...
- Прозаично...
- Луната спи ли...
- Поотделно...
- Рисуването ми...
- Знаеш как...
- В сенките...
-
▼
юли
(44)
Няма коментари:
Публикуване на коментар