Докосвам те
и пръстите ми кожата ти предизвикват,
дълбоко в същността ти стигат,
плавно или не толкова, проникват,
пластове разместват,
стонове от болка или радост от дълбокото извикват.
Спояваме се, ронейки парченца
един от друг,
до пълно срутване,
изграждайки различна форма
на нещо общо. С звук или без звук.
Разхождам се из твоя свят,
когато вътре ме допуснеш.
Бера цветя, садя дървета и в теб препускам.
Старая се да пазя, понякога на пръсти ходя,
за да не смачкам нещо. С умиление.
Друг път залутана и ослепяла бродя
и случва се тревички да откъсна, както и бодливи тръни.
Тогава сплитам ги
на нишки помежду ни,
макар че пръстите ми парят и кървят,
по-силно е от мен, не мога да се спра.
Обвързани сме здраво, импулсивно,
с невидимите стоманени нишки на съдбата.
Слети сме повече, отколкото дори допускаме.
Поотделно, и споделили себе си докрай.
Единствено чрез Любовта ни. Неразривно.
От твоите обятия не ме изпускай.
Обичам те разкъртващо. Безмилостно. Безкрайно.
(10.06.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар