От вътрешната ми стаичка...

Ръката Си към мен протяга,
но аз отдръпвам се,
залисана от дребни мои грижи.
Погалва ме, Десницата полага
и благославя ме.
Обича чисто, просто – насила нищо не налага.
Очиства ме, дори когато бягам и се крия.
И бди над мен – от ставане до лягане.
Задъхвам се от бързане и често изнемогвам,
опори и посоки губя,
да Го хваля и да Му благодаря от егото не смогвам,
дори предавам Го, но Той е свикнал – пак до мен стои.
Прибързвам и по острието плъзгам се.
Пак чака ме – към кой ли друг да се обърна.
Подхлъзвам се и падам често.
И плача. Без сълзи почти.
Прегръща ме тогава
и чувствам Неговите сЪлзи по страните ми.
От тях така ме пари и боли.
Затварям позасрамена очите си
затворена във клетката ми с моя собствен гняв,
тогава Той мълчи – със обич кротка,
познава ме каква съм и отново чака
да проумея, че съм нищо, а за мен умря.
И чак когато дълго тичал е след мене
и носил ме е изтощена и сломена,
тогава пак усещам Неговата непорочна кръв
по себе си, проникваща през порите –
на едри молекули от Духа Му,
свещени, изобилно благословени,
изтичащи на капчици Живот и Слово,
всепобеждаващи и всепроникващи, нетленни.

Понеже все забравям да го кажа
и не успявам, че съм Негова да се докажа
благодаря Му именно сега, за всичко,
както и за най-важното – това, че
държи ме във дланта Си, и ме носи, с Любов и опрощение.

Матей 6:6. А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно"

(30.05.2010 г.)