Държа сърцето си
във дланите си
и на теб го давам.
Само не забравяй,
моля те, внимавай,
че друго нямам.
Счупи ли се,
пръсне ли се,
спре ли да тупти,
ще трябва просто да захвърлим
отломките му
някъде далече,
за да не крещи.
Оставих го без броня,
без защита и без маски,
безкористно и без превземки,
без ключове и без врати,
без предрасъдъци,
без никаква възможност
за взимане обратно,
не притъпявах, не потисках нищо,
макар че често яростно боли.
Не го заемам,
подарих ти го, изцяло.
Остана ли без него
ще съм празна, просто тяло.
Не го накъсах на парченца,
за себе си и грамче не запазих,
Не ме е страх да го загубя.
За нея само бих могла да страдам -
за Любовта ни...
(29.04.2010 г.)
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Архив на блога
-
▼
2010
(48)
-
▼
юли
(44)
- Сянката ми...
- Гласът ти...
- Целувай ме...
- Дадох ти го...
- Да обичаш... непоносимо...
- Щрихи...
- Притихнала...
- Светулките ни...
- С върха на пръстите ми...
- Брегът ми...
- Даже искам...
- Сакрално...
- Орлица...
- Безпространственост....
- До моето завинаги...
- Погром...
- Почти това...
- Като междуредия...
- Тихо е...
- От вътрешната ми стаичка...
- Вяра...
- Изсмукано от сенките (ми)...
- Неравномерен полет...
- Феромонът на Приятелството...
- Зареждане...
- Преди да полетим...
- Глад...
- Отровени очи...
- Безвремие...
- Прогноза...
- Събуждане...
- Път (недовършено)...
- Стрелката на минутите ми...
- Дарбата ми...
- Надпревара...
- До ръба на мечтите...
- Гласът ти...
- Песимистично...
- Прозаично...
- Луната спи ли...
- Поотделно...
- Рисуването ми...
- Знаеш как...
- В сенките...
-
▼
юли
(44)
Няма коментари:
Публикуване на коментар