Докато падам...

Целувам те.
Последно...
По шевовете
на крилете.

Пулсиращи
от вятъра
и мен.
След края на безкрая...

Не стой на завет.
Моля, не прогонвай
сянката ми.
Дори когато е студено с нея.

А устните ми
ще оставят отпечатъци.
Макар и бледи.
В профил и анфас.

За да ги помниш.

Не устните!
Крилете...
С които винаги
ще блъскаш по душата ми.

(05.04.2011 г.)

Перифразирано...

Древна
дървена маса.
Насечена
с дърворезба.

Стъклена
чаша.
С много захар,
полепнала по ръба.

Отхапана ягода.
И малко
разтваряща се дантела.
По деколтето и по ръкавите...

(12.04.2011 г.)

Калейдоскоп...

събирам парченца
от чувства
свои и чужди
докоснали моите
с които допълвам душата си

кристал по кристал
ги нагласям
бели, черни и цветни
а вятъра
щом завее ме рони
разпилявайки
светлината ми

до огън ги свивам
с прималели устни и пръсти
в кашмирени пламъци
ги танцувам по залези
без да спирам
да дишам мечтите си

медено бавно премествам
събраното
с милиметър,
леко вляво
виждам
зад клепачи и кожа
картината

всеки път уникална...

(12.04.2011 г.)

Рецепта за...

Изпръхнала ванилия,
посипала
меден сироп.
И зряла праскова
от сочните.

Очакване
за устните и дланите,
в които
се разтваря.
До топло кадифе.
Сатенено нарочно.

(13.04.2011 г.)

Очакване...

Стоях от дълго време във градината
и чаках пак да ме откриеш...
дълбоко потопена в мракът,
ръждясвайки във сянката...
Не спирах да сънувам
как отново ще ме имаш...
Прилягаща
във топлите ти длани...
оголена до нерв...
Да затанцуват
в мен перца от ангели,
събудени от теб,
облени
от смисъла и светлината ти...
Принадлежащ изцяло
и единствено на мен...

(14.04.2011 г.)

Sax...

Мелодия от саксофон е твоят глас,
когато ме обвиваш
меко, нежно, до червено
в него.
Знаеш,
мечтая го откакто го познавам...
Пързаля се по сетивата ми.
Безкрайно обуздан и непокорен.
Притихнал от дрезгавина,
когато шепнеш онова,
което искаш да запомня.

Аз и не мога да забравя.
Вече обещах. Отдавна.
Дори да се опитвам.
Дори отчаяно да искам
да те заместя...
Защото не е лесно
така да се обича.
Защото понякога боли
и губя очертания и смисъл.

Но само дума...
Един едничък звук...
И лудостта избухва.
отначало.

А знаеш как не искам
така да ми влияеш.
С тази власт и сила.
Не искам да ме притежаваш.
Но
любовта ти
винаги
ме обезсилва.

(15.04.2011 г.)

Раждане на чувство...

Аромат на ябълка,
канела
и леко прегоряла захар.

Златист, като жито,
оттенък.
Болезнено грапава мекота.

Кристално зелена
роса
с аквамаринов отблясък.

Неустоимата плътност
на чисто кафе.
Много див вятър. В платната.

Отхапан отрязък от времето,
поръсен
с червени мехурчета кислород.

Разрошване. Поглаждане.
Обвиване.
Пълна липса на гравитация.

Взрив на слънцето.
Крещящ от живот
ослепителен блясък...

(18.04.2011 г.)