събирам парченца
от чувства
свои и чужди
докоснали моите
с които допълвам душата си
кристал по кристал
ги нагласям
бели, черни и цветни
а вятъра
щом завее ме рони
разпилявайки
светлината ми
до огън ги свивам
с прималели устни и пръсти
в кашмирени пламъци
ги танцувам по залези
без да спирам
да дишам мечтите си
медено бавно премествам
събраното
с милиметър,
леко вляво
виждам
зад клепачи и кожа
картината
всеки път уникална...
(12.04.2011 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар