Стоях от дълго време във градината
и чаках пак да ме откриеш...
дълбоко потопена в мракът,
ръждясвайки във сянката...
Не спирах да сънувам
как отново ще ме имаш...
Прилягаща
във топлите ти длани...
оголена до нерв...
Да затанцуват
в мен перца от ангели,
събудени от теб,
облени
от смисъла и светлината ти...
Принадлежащ изцяло
и единствено на мен...
(14.04.2011 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар