Докато падам...

Целувам те.
Последно...
По шевовете
на крилете.

Пулсиращи
от вятъра
и мен.
След края на безкрая...

Не стой на завет.
Моля, не прогонвай
сянката ми.
Дори когато е студено с нея.

А устните ми
ще оставят отпечатъци.
Макар и бледи.
В профил и анфас.

За да ги помниш.

Не устните!
Крилете...
С които винаги
ще блъскаш по душата ми.

(05.04.2011 г.)