Безпаметно...

Реките могат да кървят.
(И при това
далеч след Моисей)

Тогава
всичко в тях и покрай тях замира,
отравя се и заприличва на пустиня.

Реките се затлачват
от калта
от неизмита прах от нечии обувки.

Задръстват се от съчките,
неупотребени за наклаждане на огън,
а хвърлени по тях. Достигнали до дъното им.

Горчат,
когато ги докосват със нечисти длани.
Когато преди да ги отпият,
забравят за молитвата. И благославянето.

И помътняват,
когато окото на Луната,
се потопи във тях и счупи
прагът им. За светлина.

Реките могат
(вярвайте ми,
чувствала съм го с очите си) -
обезкръвени и пресъхнали да се стопяват и умират...

(19.04.2011 г.)