(Отбелязвам си: Лични дневници
Именно днешната дата...)
Внезапно или твърде бавно
загубих
лъжецът,
който сам се отказа от всичко истинско,
което някога е имал.
Докато така и не схвана,
че го обичах
невъзможно и неумолимо.
Едновременно
като повей от дъното на небето
и от обратната страна на тревата.
Липсва резонанс
при сърцата ни.
Може би даже отдавна.
Помежду ни вече оттеква
само звукът
от междуклавишието.
На пианото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар