Sax...

Мелодия от саксофон е твоят глас,
когато ме обвиваш
меко, нежно, до червено
в него.
Знаеш,
мечтая го откакто го познавам...
Пързаля се по сетивата ми.
Безкрайно обуздан и непокорен.
Притихнал от дрезгавина,
когато шепнеш онова,
което искаш да запомня.

Аз и не мога да забравя.
Вече обещах. Отдавна.
Дори да се опитвам.
Дори отчаяно да искам
да те заместя...
Защото не е лесно
така да се обича.
Защото понякога боли
и губя очертания и смисъл.

Но само дума...
Един едничък звук...
И лудостта избухва.
отначало.

А знаеш как не искам
така да ми влияеш.
С тази власт и сила.
Не искам да ме притежаваш.
Но
любовта ти
винаги
ме обезсилва.

(15.04.2011 г.)