Уморено...

Уморих се да гоня химери.
За израждам и убивам мечтите си.
Да паля малки свещици от пожара във мене,
докато почти на шега си стопявам сърцето.

Уморих се дори да ревнувам.
(а знаеш колко много умея).
Уморих се да се преструвам,
че съм цяла. Че още размахвам криле.

Обезцветих се от безнадеждно съшити надежди.
От изчопляне на причини и смисъл.
Уморих се да се боря. Най-вече с теб.
За да не спирам. Да те обичам.

Загубих доста парчета от себе си.
Знаеш, вложих всичко. Плюс малко повече.
Безумно, безобразно, безцеремонно обичах.
Сега дори думите ми са уморени.

Целувам те.
Пожелай ми късмет.

Заслужавам почивка.
Продължавам напред...

(23.04.2011 г.)