Сигурност, мир, равновесие...
Винаги съм ги търсила,
винаги съм ги искала,
докато сграбчвайки
ненаситно и ярко,
живота изтисквам.
Приготвям си
поредната лимонада,
гарнирана със славеева песен
(винаги последната)...
А за разкош добавям
тъмен шоколад и мед,
поръсвам изобилно
с бадеми (от изтръпващо горчивите).
И задължителна съставка -
вулкан от огън с малко лед.
Останалото:
аромат от пролет (късна),
наред със цветове на ранна есен.
Както и стрък от теб!
Изпивам я
точно миг преди
сърчицето ми птиче
от мечти и любов
(неподредени и диви)
да се пръсне,
защото светът става
толкова малък и тесен...
Добре, че те има!
Нищо, че липсва равновесието...
(29.11.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар