Почти по Рей Бредбъри...

Смъртта
е занимание самотно
за хора,
влюбени в тъгата,
вместо във живота.

Горчи глухарчевото вино,
стипчиво потушава сетивата.
И, да, дръвчета са милиарди,
но виждам слънцето,
което ги захранва,
вместо сянката им.
Разбираш ли,
интересувам се от светлината.

И няма да ти позволя
да опаковаш лятото ни,
освен ако не го складираш
за общото ни бъдеще,
любими.

Когато се отдалечаваш,
ще те преследвам.
Ще преча да мълчиш.
Ще нарушавам тишината ти,
където спотаяваш
чувствата и мислите.
Такава съм.
Ще свикнеш.

Накрая даже
в моя си сценарий
(но тук ще си призная –
това ще е едва началото)
те заразявам.
С любов и със живот.
Т.е. със себе си.
И ще сме заедно.
Наистина. За Бога!
Дори да съм слепецът,
който води.

(19.01.2011 г.)