Бързо навлизаш в новия свят,
онзи, дъждовно-мокрия,
миг след Потопа.
Бързо накладе огъня,
с кремък (някъде в теб), с прах от мен,
и почти без искра.
Променяш нашата химия,
с различната степен
на изотопа.
И от същия огън, безядрено,
крилете ми бързо окапват.
Не от яркото слънце. Не летеше вече към него Икар...
Щом е бързо – да бъде.
Някъде бях обещала.
Да улеснявам. Да не преча. Да не боля. Да спра да тежа.
(22.12.2010 г.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар