Цвете в пустинята ти...

Цвете в пустинята

Бях.
Съм.
Ще бъда.

Ще се явявам.
Желана или не
в оазиси или насън;
(едва ли повторно би се случило наяве).
Предимно неочаквана.

Навътре впила корени във пясъка,
проникнала в дълбокото,
във пустошта.
Захранвана директно от отблясъка
на сенките ми,
от несбъдната любов, и от нега.

Не ме откъсвай,
остави ме – там ще чакам.
Не искам нищо във замяна.
Просто няма
да се нуждая от нищо земно.
Нетленно
е естеството ми.

До мен се наведи.
и като за последно -
на колене -
попий от моята роса,
примесена със мед,
(запазена по подразбиране за теб).
И целуни
листата ми.

Минавайки и жаден. Пътьом...

За да набавиш още сили.
И да си вземеш мъничко,
за всеки случай...
За спомен.
Заради мен.
Заради всичко помежду ни.
И за късмет.

(04.08.2010 г.)